Президентските избори в САЩ наближават и е време да отбележим

 Президентските избори в Съединени американски щати наближават и е време да отбележим на страниците на уеб страницата какви галактически упоритости (ако има такива) имат двамата противници в президентската конкуренция – демократът Барак Обама и републиканецът Мит Ромни. Разбирам, че за огромна част от вас, които идвате на страниците на КОСМОС БГ, изключително тези от вас, които се интересуват единствено от техническата и научната част на галактическите задачи, тази тематика може да ви се коства скучна. За страдание президентските избори са значими за бъдещото развиване на космонавтиката в Съединени американски щати и би трябвало да се спрем на тях.

Ще стартира публикацията с малко извънредно встъпление – думите на великия Карл Сейгън, обичания Карл Сейгън. Това е същият Карл Сейгън, обичан в целия свят около невероятното разпространение на науката, което направи през 80-те години на предишния век с книгата „ Космос ” и телевизионните серии със същото заглавие. Сейгън установи в една друга своя книга – „ Свят обитаем с демони: науката като свещ в мрака ” – две елементарни истини – първата е, че в Съединени американски щати от дълги години не е имало научно-грамотен президент – и че последният научно-грамотен американски президент е бил Томас Джеферсън. Доста тъжна констатация, тъй като Джеферсън е управлявал страната преди повече от два века и е бил едвам третият президент на Съединени американски щати. Сейгън умира на 20 декември 1996 година, по времето на ръководството на Бил Клинтън. Но даже и след тази дата не може да се каже, че идващите президенти са били научно грамотни. Джордж Буш? В никакъв случай. Барак Обама? Трудно може да се каже. За страдание даже и след президентските избори този ноември тъжната наклонност ще се резервира. Един от претендентите на републиканската партия за президент беше Нют Гингрич и той имаше грандиозна стратегия за развиването на американската просвета и космонавтика, която включваше и база на Луната, само че Гингрич не завоюва вътрешното състезание и шансът беше прахосан. А повода, заради която американците не избират научно-грамотни президенти, е също разказана от Карл Сейгън, който прави сурова констатация, че 95% от американците са научно-неграмотни! Това е втората истина, установена от Сейгън.

Мит Ромни е заречен, че ще уволни всеки, който му предложи план за лунна база. Photo: Gage Skidmore

 Това несъмнено е едно от най-големите провокации пред страните с демократична форма на ръководство – гласоподавателите са като цяло научно-неграмотни и статистиката го потвърждава – огромна част от тях имат вяра в летящи чинии, в астрология, врачки и баячки. Липсва сериозно мислене – главен инструмент на научния метод. От своя страна научно-неграмотните гласоподаватели избират научно-неграмотни политици и политиците са необразовани, тъй като и гласоподавателите са такива. Познайте къде в статистиката се намира нашият актуален министър-председател на България и какво е отношението на нашите политици към учените (феодални старци). От друга страна редица от проблемите в актуалното общество изискват научно схващане – да вземем за пример проблемите към замърсяването на околната среда, изтъняването на озоновия пласт, пълноценно и здравословно хранене, развиването на образованието в началните учебни заведения и университетите, неналичието на задоволително работни места за учени, лекарски неточности. Трябва ли да ни учудва, че означаваме удивително дребен прогрес по тези проблеми?

В този ред на мисли аз не преставам публикацията с галактическата политика на досегашния президент на Съединени американски щати Барак Обама, който е и кандидат за втори мандат. Барак Обама може и да не се подрежда измежду научно-грамотните президенти на Съединени американски щати, само че беше задоволително разумен, с цел да се обкръжи с специалисти и най-важното, което е – да се вслуша в техните препоръки. Обама направи някои доста положителни неща за космонавтиката в Съединени американски щати, само че направи и някои съдбовни неточности. Но даже и положителните неща, които направи, не се одобряват добре от обществото и гласоподавателите от галактическия бранш не са склонни да гласоподават за него.

През 2009 година Обама образува комисия, известна под името „ Августинова комисия ”. Тя трябваше да прегледа тогавашното положение на пилотираната космонавтика и да вкара промени. А тогавашното положение бе оставено от тогавашния президент Джордж Буш и тогавашния админ на НАСА Майк Грифин в отчайващо състояние. Програмата по градежа на нова ракета „ Арес 1 ”, която трябваше да извежда галактически транспортен съд „ Орион ”, беше затънала в администрация и безпорядък.  Програмата беше определена чисто по политически съображения – тя трябваше да оползотвори хардуерни съставни елементи от совалката, с цел да обезпечи работни места на хората, които щяха да останат без работа. Поради тази причина програмата беше раздута и скъпа. Експертната комисия, формирана от Обама, установи това, което бяхме забелязвали с години – че в случай че по този начин не престават нещата, след пенсионирането на совалката човек нямаше да полети в космоса до 2017, даже до 2020 година. Така че Обама се вслуша в препоръките на специалистите, приключи градежа на „ Арес 1 ” и подкрепя финансово частните бизнесмени. Резултатът не закъсня – през месец май тази година до „ Международната галактическа станция ” полетя нова ракета и нов галактически транспортен съд сполучливо, която достави на станцията потребен товар – и се смята, че още до три години ракетата ще е способна да транспортира и хора. Пилотираната космонавтика при ръководството на Обама несъмнено живна – само че това не беше оценено от хората, които бяха обвързани с тогавашните бюрократични пречки или тези, които останаха без работа.

Но Обама, с изключение на тези условно положителни неща, сътвори и доста пакости. Най-големият грях е че се осмели да ореже роботизираната стратегия за проучване на Слънчевата система, което докара до отказването на НАСА от огромни задачи до планетите-гиганти и техните луни, както и до отказването на НАСА от взаимната стратегия с „ Европейската галактическа организация ” за проучване на Марс „ ЕкзоМарс ”. Разбира се, това не е напълно по негова виновност, защото в НАСА има планове като телескопа „ Джеймс Уеб ”, които смучат безобразно пари за сметка на други планове. И въпреки всичко Обама оряза организация като НАСА, която харчи под 1% от федералния бюджет на САШ, и това е без опрощение. Такива неща могат да се случат единствено тъй като американските гласоподаватели са в множеството случаи научно-неграмотни, не се интересуват от научния и софтуерния напредък и заради това организации като НАСА са елементарен обект за орязване.

Къде обаче стои неговият конкурент Мит Ромни – който е подкрепян не просто от остарелия админ на НАСА Майк Грифин, само че също по този начин и от астронавтите от остарялата армия, които са стъпвали на Луната? Много от астронавтите – включително и умрелият преди седмица първи човек стъпил на Луната (Нийл Армстронг) намерено се противопоставяха на политиката на Обама. Един от тях – Юджийн Сърнан, който е последният човек, стъпил на Луната през 1972 година, намерено декларира, че ще поддържа Мит Ромни.

Съмнявам се обаче, че зад решението на старите титани и други галактически експерти стои някакъв сериозен разумен фактор. По-скоро те са разочаровани от прекратяването на провалената стратегия на Буш, която обещаваше ново стъпване на Луната до 2020 година и замяната й с по-децентрализираната стратегия на Обама, която не дава обещание сходни велики каузи, само че за сметка на това дава обещание по-бърза комерсиализация на близкото галактическо пространство. Разбира се, че разочарованието на всички ни е надълбоко от обстоятелството, че човек може и да не се завърне на Луната в околните години, само че светът през днешния ден е друг. Пилотираните лунни експедиции, провеждани през 60-те и 70-те години бяха плод не на теоретичен интерес – президентът Джон Кенеди, дал началото на лунните задачи, въобще не е бил толкоз огромен последовател на космонавтиката, колкото го изкарват някои идеалисти. Програмата „ Аполо ” е плод на съответни геополитически фактори – откритото опълчване сред Изтока и Запада, на Студената война. Днес такива условия не съществуват – даже Китай, който създава галактическа стратегия, не се надпреварва със Съединени американски щати и това е видно – първата пилотирана експедиция на Китай бе през 2003, втората през 2005, третата през 2008, а четвъртата бе цели четири години по-късно – през 2012 година.

И това, че някои хора приписват своите лични грандиозни галактически идеали върху Мит Ромни е неправилно. Мит Ромни не е галактически запалянко. От началото на президентската си акция той съвсем не се е изказвал по отношение на галактическото дело на Съединени американски щати. Мълчанието му постоянно се е коствало съмнително за последователите на Обама, които са уверени, че Ромни просто няма съответно виждане за развиването на НАСА и космонавтиката като цяло. През последните няколко месеца той се изрече едвам няколко пъти по галактическите въпроси – и тези няколко изявления даже го обрисуваха като съперник на космонавтиката.

Така да вземем за пример Ромни разкритикува предложенията на сътрудника си-републиканец Нют Гингрич, който оферираше лунни колонии. „ Аз не желая колония на Луната ”, заяви Ромни. „ Мисля, че цената за сходно начинание би възлизало на стотици милиарди, в случай че не и трилиони долари. По-скоро ще построя домовете в Щатите. Ако имах изпълнителен шеф и той ми каже, че желае да похарчи няколкостотин милиарда $ за колония на Луната, аз бих споделил: Уволнен си ”.

Изказването незабавно бе извадено на показ от съперниците на Ромни, тъй като един от галактическите му съветници е Майк Грифин. А Майк Грифин е деен последовател на градежа на лунни бази. Въпросът, който задават съперниците на Ромни, е следният: би ли уволнил тогава Майк Грифин?

Едно от по-конкретните изявления на Ромни е следното: „ Нека имаме съдействие с бизнеса, държавното управление, военните, както и с техните просветителни институции, и имаме задача, която още веднъж въодушевява младежите за капацитета на космоса, и комерсиалният капацитет ще се изплати от единствено себе си по пътя ”. Малко по-конкретно изявление от него по време на една тирада оповестява, че галактическите изследвания ще включват „ неща, които стават там някъде във Вселената и които могат трагично да повлияят върху Земята, климата, може би пагубно събитие от някакъв вид ”. Описанието на Мит Ромни е съвместимо с галактически задачи, които изследват климата и Земята, както може би и задачи, които търсят близкоземни метеорити. За страдание неговата визия е несъвместима с разнообразни други действия, включително астрономически и междупланетни експедиции, които той в никакъв случай не дефинира като полезност за НАСА.

В края на краищата след президентските избори може и да има, може и да няма фрапантна смяна към галактическата политика на НАСА. Поне в случай че Обама завоюва. Но и в единия или другия случай през актуалната 2012 година Съединени американски щати още веднъж няма да имат галактически запалянко, който да е президент. Явно бъдещето в действителност е напълно в частни ръце, които правят своите действия, без значение от държавното управление.